Статии
23.06.2026
2
Понякога хората остават в отношения, които ги нараняват.
Оправдават токсично поведение.
Съмняват се в собствените си усещания.
И дори когато страдат, им е трудно да назоват случващото се като насилие, манипулация или предателство.
Това не означава слабост.
Според Дженифер Фреид това може да е естествен защитен механизъм на психиката, наречен betrayal blindness — „слепота към предателството “.
Какво представлява „слепота към предателството “?
Теорията описва как човек може несъзнателно да игнорира, омаловажава или „изключва“ болезнена реалност, когато е силно зависим от човека, който го наранява.
Това се случва особено често:
• в детството,
• в интимни отношения,
• при токсични семейни динамики,
• при емоционално насилие,
• в отношения с нарцистични или контролиращи личности.
Когато връзката е жизненоважна за чувството за сигурност, психиката понякога избира да запази връзката, вместо да се изправи пред болезнената истина.
Защо мозъкът прави това?
За едно дете родителят е източник на:
• безопасност,
• оцеляване,
• любов,
• принадлежност.
Ако същият този човек причинява болка, психиката попада в конфликт:
„Как да приема, че човекът, от когото зависи оцеляването ми, ме наранява?“
За да се намали вътрешното напрежение, мозъкът може:
• да потисне спомени,
• да минимизира преживявания,
• да създаде объркване,
• да активира дисоциация,
• да прехвърли вината върху самия човек.
Това е адаптация за оцеляване — не съзнателен избор.
Как изглежда слепота към предателството при възрастните?
Много хора не осъзнават, че живеят в подобен модел.
Често се появяват мисли като:
• „Може би преувеличавам.“
• „Не беше чак толкова лошо.“
• „Той просто е труден човек.“
• „Ако бях по-добра, това нямаше да се случи.“
• „Знам, че ме наранява, но не мога да си тръгна.“
Възможно е човек:
• да остане в токсични отношения,
• да не разпознава емоционално насилие,
• да изпитва силна вина при поставяне на граници,
• да се съмнява в собствената си реалност,
• да има пропуски в паметта,
• да усеща емоционално „изтръпване“.
Връзката между слепота към предателството и травмата
Теорията на Фреид е тясно свързана с:
• трама на привързване,
• комплексен пост травматичен стрес,
• дисоциацията,
• трвматична привързаност,
• хроничния срам,
• нервната система в режим на оцеляване.
Когато човек дълго време е живял в среда на емоционална несигурност, тялото и психиката се научават да „оцеляват“ чрез адаптация, а не чрез безопасност.
Какво се случва, когато човек започне да „вижда“?
Това често е болезнен етап в терапията.
Когато защитата започне да отслабва, могат да се появят:
• гняв,
• тъга,
• шок,
• скръб,
• чувство за предателство,
• телесни реакции,
• тревожност или емоционално претоварване.
Много хора казват:
„Сякаш изведнъж започнах да виждам живота си по различен начин.“
Това може да бъде началото на реално възстановяване.
Как терапията може да помогне
Работата с психотравма не е просто „говорене за миналото“.
Тя включва постепенно създаване на:
• усещане за безопасност,
• емоционална регулация,
• доверие в собствените усещания,
• по-здрави граници,
• интеграция на травматичните преживявания.
EMDR терапията е един от подходите, които могат да подпомогнат обработването на травматични спомени и свързаните с тях емоционални и телесни реакции.
Понякога най-трудното не е самата болка. А моментът, в който започваме да виждаме ясно това, което дълго сме се опитвали да преживеем. Психиката не „лъже“ без причина.
Тя често прави всичко възможно, за да ни помогне да оцелеем.
А възстановяването започва тогава, когато безопасността постепенно стане по-силна от нуждата да не виждаме.
Библиография
• Jennifer Freyd & Pamela Birrell. Blind to Betrayal: Why We Fool Ourselves We Aren’t Being Fooled. Wiley, 2013.
• Jennifer Freyd. Betrayal Trauma: The Logic of Forgetting Childhood Abuse. Harvard University Press, 1996.
• Jennifer Freyd – Books and Publications
• Freyd, J. J. (1994). “Betrayal-trauma: Traumatic amnesia as an adaptive response to childhood abuse.” Ethics & Behavior, 4, 307–329.
• Freyd, J. J., Klest, B., & Allard, C. B. (2005). “Betrayal trauma: Relationship to physical health, psychological distress, and written disclosure intervention.” Journal of Trauma & Dissociation, 6(3), 83–104.
• Center for the Study of Women in Society – Blind to Betrayal